Ком – Емине 2018 с Христо Василев / Mad Max Hikes
или как да си занеса и двете камъчета у дома
или как да си занеса и двете камъчета у дома
Бях изчела всичко писано ПРОТИВ Христо Василев през 2017 г. и не повярвах. Сега, след като станах пряк свидетел на фактите, ги споделям, не за да търся виновни или за да се оплаквам от преживяното, пиша, с надеждата това безумие да спре. Ако не спре, рано или късно някой ще пострада и ще има жертва. Планината няма да е виновна. Ще е виновен едни човек, избрал за свой бог парите.
Ком-Емине за мен е духовно пътуване, което трябва да се извърви пеша от връх Ком до нос Емине без прекъсване, без слизане в градовете за почивка и без използване на транспортни средства.Това е единствения начин, по който го приемам, 650 км за 22 дни са нормално постижими, без свръх усилия. На 7 август 2018 г тръгнах с група от 13 човека и на 21 август след изминати 400 км слязох в град Сливен на 14 ден и доброволно се отказах, поради разпадане на групата. Ние бяхме перфектната група, която бързо се стикова и се движихме като едно сърце, една душа, един ум, въпреки това Христо Василев не успя да ни преведе до края при отлични условия със сухо, без валежи и бури време.
До ден 6 : Кашана – Момина поляна всичко върви повече от добре. Групата се движи компактно, с бързо темпо, отлично настроение, добро разположение на духа. Всички са физически подготвени, психически устойчиви, пристигаме един, два часа по-рано от предвиденият график и Христо Василев е видимо доволен, че тази година няма да има проблемите, които е имал миналата година и ще изтичаме прехода до края. Чувам го да коментира, че сега го наблюдават под лупа и не скрива задоволството си, че е случил на група. Възрастово групата е от 17 до 62 годишни участници. Първите шест дни се движа първа, непосредствено след него, поддържам неговото темпо без усилие от 3,5км при изкачване и 5км при слизане. Чувам дишането му, при катерене се задъхва точно толкова, колкото и аз. Поведението му през изминалите дни е на аутсайдер, не участва в разговорите на вечеря, държи се резервирано, на елементарни въпроси в обикновен разговор отговаря уклончиво, създава впечатлението, че не иска да дава каквато и да е информаниция за себе си. Всички забелязваме страностите му, но го отдаваме на отговорността, която носи за нас, до края на прехода и си мълчим. От вечерта на хижа Момина поляна, когато Христо започва да създава проблемите. Всички имат по някой друг мазол или пришка вече по краката, но стъпалото на моят ляв крак е най-драматично.На половината ходило липсват няколко слоя кожа и на три места месото се червенее. Въпреки болката се движа, като съм си направила партенка и не взимам болкоуспокоителни. Докато всички се храним на масата, той поставя въпроса за моя крак и започва да ме натиска да ми продаде старите обувки на съпругата си, защото решава, че моите не са подходящи. Категорично отказвам. На другата сутрин след като се качваме от х Момина поляна до билото, за да продължим към Бенковски, Христо ме изпраща в края на колоната и не разрешава да се движа втора след него. От този момент нататък поведението му рязко се променя. С определен режим на хранене съм поради алергия, факт, с който съм запознала Христо при записването в групата , на срещата ни в София през месец март. Той гарантира, че това няма да има никакъв проблем и ще подсигури на съответните хижи продуктите, които мога да консумирам. Планинарка съм повече от 35 години, познавам планината, повечето хижари по хижите и за мен не бе проблем сама да прозвъня и направя заявките, но той категорично отказа, с мотива, че е водач и това е негова работа. За да не уронвам авторитета му, оставих заявките за доставки да ги направи той. След Момина поляна никъде няма продуктите, които мога да консумирам и трябва да се храня на риск от общата храна. В резултат на което получавам тежки отоци в лицето, в ставите на краката и ръцете. Вероятно е очаквал да се откажа и да сляза първа от планината, но след като видя, че това не се случва и продължавам със същият ентусиазъм, с който стартирах в началото, Христо започна да си търси друга жертва, която да свали от планината. Набелязва си поредния човек и започва да говори против него пред останалите членове от групата, като се опитва да настрои цялата група против него. Какво го мотивира да отказва участниците по време на прехода и да ги сваля. При записване в групата сме му платили по 890 лв, което включва услуга за водач и нощувка по хижите, която той не плаща предварително. Когато започна да оказва опресия на различни хора, че се движат бавно и бавят групата, прозвъних на няколко от хижите, на които предстоеше да нощуваме и установих, че нощувките ни не са предплатени. Така колкото повече хора отпаднат по трасето, толкова повече пари остават в джоба на Христо от нощувките.
След х Вежен поведението му стана сприхаво, словестно агресивно, арогантно. Всяка вечер, докато се храним провежда тежък психологичен натиск, като се опитва да ни сплаши колко страшно щяло да стане, ако завали и времето се влоши. Някой го опонират, че прогнозата за времето е отлична, той рязко ги прекъсва и заявява, че следи негов холандски синоптик, който бил най-добрият и на другите прогнози няма вяра. Друг път, по време на преход ни спира внезапно за почивка, винаги на слънце и започва да обяснява, че наближаваме кошара, където има огромни агресивни кучета. Трябва да направим формация, при която жените да останем в центъра, а мъжете около нас и да се бият и бранят от кучетата. Младите момчета видимо са притеснени. Когато наближаваме въпросната кошара, Христо отпрашва далеч напред, бавните членове, в повечето случай жени, остават сами отзад и никаква формация не е възможно да се изгради, добре че агресивните кучета липсват.Трети път, получава важна информация от поверителен източник, който му казва, че си е извадил 10 броя кърлежи, след което ни кара да се екипираме с якета, панталони и гети в най-голямата жега по обяд и да се движим така до вечерта, до следващата хижа. Поради алергията си не мога да търпя толкова дрехи с мембрани в жегата и минавам през тези участъци с дълъг панталон и бюстие в горната част на тялото и не само аз, но и никой участник няма нито един кърлеж.Всеки ден се измисля някаква причина, с която да бъдем държани под напрежение, сплашвани и стресирани. Постоянно слушаме как няма да се справим, как ние не можем и колко е трудно. Нито веднъж не чух и една насърчителна дума на кураж към някого. Всяка сутрин, когато бяхме готови, строени с раниците ни държи по 10 минути, като винаги намира за нещо на някого да се скара и публично да го порицае пред строя, с което скапва настроението на всички още в началото на деня. Като видя, че групата остава сплотена, намери друг начин за разделение, противопоставяйки по-младите членове от 17 г. до 35 г. срещу по-възрастните от 40г. до 62 г. ОСНОВНАТА ПРИЧИНА, ПОРАДИ КОЯТО ОПИСВАМ СЪБИТИЯТА Е, ЧЕ Е МОТИВИРАЛ МЛАДЕЖКАТА ЧАСТ ОТ ГРУПАТА ДА СЕ ДВИЖИ ВСЕ ПО-БЪРЗО И ПО-БЪРЗО, КАТО ИМ Е ДАВАЛ НЯКАКВИ ХАПЧЕТА, БЕЗ ТЕ ДА СА ВИДЕЛИ БЛИСТЕРА ИЛИ ОПАКОВКАТА , С ОСНОВАНИЕТО, ЧЕ СА ПРОТИВ БОЛКА. ЕДНО ОТ МОМЧЕТАТА СПОДЕЛИ, ЧЕ СЛЕД ХАПЧЕТАТА НА ХРИСТО Е ЛЕТЯЛ. Така успя да разедени групата на две, младите, които ги пуска напред по пътеката и останалите, с които той се движи и постоянно ругае, че са бавни. Въпреки тези му твърдения, групата винаги пристига или точно по график или един час преди определеното време.
След х Вежен поведението му стана сприхаво, словестно агресивно, арогантно. Всяка вечер, докато се храним провежда тежък психологичен натиск, като се опитва да ни сплаши колко страшно щяло да стане, ако завали и времето се влоши. Някой го опонират, че прогнозата за времето е отлична, той рязко ги прекъсва и заявява, че следи негов холандски синоптик, който бил най-добрият и на другите прогнози няма вяра. Друг път, по време на преход ни спира внезапно за почивка, винаги на слънце и започва да обяснява, че наближаваме кошара, където има огромни агресивни кучета. Трябва да направим формация, при която жените да останем в центъра, а мъжете около нас и да се бият и бранят от кучетата. Младите момчета видимо са притеснени. Когато наближаваме въпросната кошара, Христо отпрашва далеч напред, бавните членове, в повечето случай жени, остават сами отзад и никаква формация не е възможно да се изгради, добре че агресивните кучета липсват.Трети път, получава важна информация от поверителен източник, който му казва, че си е извадил 10 броя кърлежи, след което ни кара да се екипираме с якета, панталони и гети в най-голямата жега по обяд и да се движим така до вечерта, до следващата хижа. Поради алергията си не мога да търпя толкова дрехи с мембрани в жегата и минавам през тези участъци с дълъг панталон и бюстие в горната част на тялото и не само аз, но и никой участник няма нито един кърлеж.Всеки ден се измисля някаква причина, с която да бъдем държани под напрежение, сплашвани и стресирани. Постоянно слушаме как няма да се справим, как ние не можем и колко е трудно. Нито веднъж не чух и една насърчителна дума на кураж към някого. Всяка сутрин, когато бяхме готови, строени с раниците ни държи по 10 минути, като винаги намира за нещо на някого да се скара и публично да го порицае пред строя, с което скапва настроението на всички още в началото на деня. Като видя, че групата остава сплотена, намери друг начин за разделение, противопоставяйки по-младите членове от 17 г. до 35 г. срещу по-възрастните от 40г. до 62 г. ОСНОВНАТА ПРИЧИНА, ПОРАДИ КОЯТО ОПИСВАМ СЪБИТИЯТА Е, ЧЕ Е МОТИВИРАЛ МЛАДЕЖКАТА ЧАСТ ОТ ГРУПАТА ДА СЕ ДВИЖИ ВСЕ ПО-БЪРЗО И ПО-БЪРЗО, КАТО ИМ Е ДАВАЛ НЯКАКВИ ХАПЧЕТА, БЕЗ ТЕ ДА СА ВИДЕЛИ БЛИСТЕРА ИЛИ ОПАКОВКАТА , С ОСНОВАНИЕТО, ЧЕ СА ПРОТИВ БОЛКА. ЕДНО ОТ МОМЧЕТАТА СПОДЕЛИ, ЧЕ СЛЕД ХАПЧЕТАТА НА ХРИСТО Е ЛЕТЯЛ. Така успя да разедени групата на две, младите, които ги пуска напред по пътеката и останалите, с които той се движи и постоянно ругае, че са бавни. Въпреки тези му твърдения, групата винаги пристига или точно по график или един час преди определеното време.
Ден 9 : от Козя стена до Добрила – Повтарям факта, че първите шест дни се движа без проблем плътно до Христо и не изпитвам никаква трудност да следвам неговото темпо, но сутринта на деветия ден от Козя стена тръгваме с такава скорост, че ми се налага да подтичвам по пътеката постоянно, за да го следвам. В резултат на това, групата се накъсва и зад мен остават хора, които Христо изобщо не вижда. Тогава се случва инцидента с Вяра, чиято раница се закачва за една скала при преминаването на връх Козя стена и тя буквално увисва над урвата. Спасява я Васко, който хвърля своята раница, връща се и скача върху острата скала, където е Вяра и успява да я задържи в последния момент. Всички, които са минавали Козя стена знаят какъв е терена там и как на места се стъпва върху върха на скалата. Христо не само, че не вижда този инцидент, но не проявява никакъв интерес да разбере защо Вяра и Васко пристигат на Беклемето след групата. След като спретва поредния скандал, че някой хора бавят групата, принуждава Вяра да слезе на Беклемето, с нея слиза и Петрана, която става свидетел на инцидента и още две момчета – Пламен и Ники. Оттук нататък движението по пътеката се превръща в постоянен маратон, в който тичаме всеки колкото сили има, за да стигнем до хижата, без водач, рискувайки здравето и живота си. Започвам да имам усещането, че съм се записала в някакъв алкохолен, наркомански тур, в който първата част на деня тичаме безумно до безпаметство по пътеката, за да пристигнем в ранният след обяд до следващата хижа, където част от групата да се отдаде на алкохол и водачът на наркотици.
Ден 10 : х Добрила - връх Васил Левски - връх Голям Купен – заслон Ботев
Това е денят, в който Пол, най-възрастният участник на 62 години беше изоставен съвсем сам от водача още при изкачването на връх Васил Левски, как този човек сам е качил въжетата на връх Голям Купен дори не мога да си представя. Когато пристигна съвсем сам, след групата на заслон Ботев, при вече влошено време, Пол бе изгонен и отстранен по най-бруталният начин от групата.
Групата вече отдавна няма водач.Понякога Жоро на шега подвиква : " Ей, Христо, тука сме, не се притеснявай за нас" - отговор разбира се не последва, защото той е толкова далеч, че изобщо не ни чува. Когато заставаме в подножието на следващият връх за изкачване , Христо казва: всеки да си намира начин и пътека да се изкачва сам, чакаме се горе на върха. Хората се справят кой както може. В зависимост от това дали е взимал някакви стимуланти той пристига пръв, или ако не е взимал, пристига последен. Стой настръхнал и зъл, не говори с никого и ние не знаем какво ни очаква.
Връх Васил Левски аз и Васко качихме след младежката група. Те се бяха свряли в металната барачка, която е на върха, защото духа много силен вятър. Като пристигнахме, Христо пожела веднага да тръгнем. Възпротивих се, защото Пол бе сам, далеч, още в подножието на върха. Христо ми се скара и излъга, че с Пол имат уговорка той да се движи колкото може с нас и след това да се върне, защото бил планинар , познавал планината и може да се оправя сам. Пол е английски гражданин, не владее български език и живее в Боженци едва от няколко години. Той е изоставен от водача да мине целият траверс от хижа Добрила до заслон Ботев през връх Голям Купен по въженцата абсолютно сам. Всеки, които е минавал отсечката, знае за какво става въпрос.
До заслон Ботев се движим така: Христо е пуснал младежката част от групата напред без водач, движи се с мен и Васко, като на моменти ни кара да спираме и да чакаме Пол, от което разбирам, че нямат никаква уговорка, той просто го заряза и явно започва да изпитва страх, че англичанитът може да се загуби някъде, където пътеката се разклонява или че може да му се случи нещо. Сприхав е, крещи и обвинява всичко живо наред, издава противоречиви и нелогични заповеди, с което ни бави още повече по пътя, ту ни кара да спираме за почивка, в следващият моменти решава, че няма да почиваме повече и ни юрка да тичаме по баира. Държи се като луд. С Васко решаваме да тръгнем сами, качвала съм връх Ботев и познавам района, настигаме овчар със стадо овце, който ни посъветва да подсечем към заслона, за да не катерим всичките баири до него, но Христо ни видя, накара ни да се спрем. Като ни настигна , ни заля с порой от хули, обиди и истерични крясъци. Командата СТОЙ има силата на пистолетен изстрел. Ако някой не се подчини на тази команда, вечерта на масата, никой няма да може да се нахрани на спокойствие и на всички залъците ще присядат в гърлото, докато надълго и широко, до умопомрачение Христо води своите монолози, в които не допуска друго мнение , изопачава факти, заклеймява с лъжи с единствената цел да прикрие и оправдае неспособността си да преведе една подготвена, стабилна и задружна група при отлични метеорологични условия. Група, която първите шест дни бе доказала, че може да се движи в пакет, стегнато и да пристига винаги един час по-рано от предвиденото време.
На заслон Ботев пристигнах след младежката част от групата. След мен идва Васко, далеч по-късно пристига и Пол. Малко преди заслона, Христо ме настигна и ме заплаши, че ми дава жълт картон, защото съм била бавила групата. Когато се събрахме всички в заслона, въпреки че имаше и други хора, Христо започна свиреп скандал, в който брутално отстрани Пол от групата, а с мен и Васко продължи да се кара часове наред, искайки да ни свали, с което ние не се съгласявахме. На другата сутрин по негово решение, в 4 часа на челници ни изпрати сами с Васко да катерим върха. Имаше едно семейство, което стана с нас, защото искаха да посрещнат изрева на върха и които станаха свидетели вечерта на скандала, те пожелаха да се качат заедно с нас. Христо не разреши. След като те тръгнаха, ни изкара извън заслона и аз поех по познатата ми пътека, качвала съм върха, но Христо ме спря. Изкара ни на някаква пътека, като ни увери, че оттук било по-направо и с Васко тръгнахме по нея. Не след дълго пътеката се изгуби и трябваше да катерим направо към кулата на метеоролозите, чиито светлини бяха единствения ни ориентир. Челниците осветяваха определено петно пред краката ни и така видяхме, че навлизаме в терен от подвижни камъни, които бе много труден за преодоляване. При всяко стъпване, камъните тръгваха надолу, ронеха се и ни връщаха назад.Преди изгрева на слънцето качихме върха. Така единствени от групата успяхме да се насладим на изгрева. Отвратен от поведението на Христо, който умишлено ни забута в неправилната пътека, за да се забавим и да докаже, че не може да вървим и бавим групата, Васко се отказа и слезе до Казанлък със семейството, което посрещна изгрева на върха.Оставам с групата.
Това е денят, в който Пол, най-възрастният участник на 62 години беше изоставен съвсем сам от водача още при изкачването на връх Васил Левски, как този човек сам е качил въжетата на връх Голям Купен дори не мога да си представя. Когато пристигна съвсем сам, след групата на заслон Ботев, при вече влошено време, Пол бе изгонен и отстранен по най-бруталният начин от групата.
Групата вече отдавна няма водач.Понякога Жоро на шега подвиква : " Ей, Христо, тука сме, не се притеснявай за нас" - отговор разбира се не последва, защото той е толкова далеч, че изобщо не ни чува. Когато заставаме в подножието на следващият връх за изкачване , Христо казва: всеки да си намира начин и пътека да се изкачва сам, чакаме се горе на върха. Хората се справят кой както може. В зависимост от това дали е взимал някакви стимуланти той пристига пръв, или ако не е взимал, пристига последен. Стой настръхнал и зъл, не говори с никого и ние не знаем какво ни очаква.
Връх Васил Левски аз и Васко качихме след младежката група. Те се бяха свряли в металната барачка, която е на върха, защото духа много силен вятър. Като пристигнахме, Христо пожела веднага да тръгнем. Възпротивих се, защото Пол бе сам, далеч, още в подножието на върха. Христо ми се скара и излъга, че с Пол имат уговорка той да се движи колкото може с нас и след това да се върне, защото бил планинар , познавал планината и може да се оправя сам. Пол е английски гражданин, не владее български език и живее в Боженци едва от няколко години. Той е изоставен от водача да мине целият траверс от хижа Добрила до заслон Ботев през връх Голям Купен по въженцата абсолютно сам. Всеки, които е минавал отсечката, знае за какво става въпрос.
До заслон Ботев се движим така: Христо е пуснал младежката част от групата напред без водач, движи се с мен и Васко, като на моменти ни кара да спираме и да чакаме Пол, от което разбирам, че нямат никаква уговорка, той просто го заряза и явно започва да изпитва страх, че англичанитът може да се загуби някъде, където пътеката се разклонява или че може да му се случи нещо. Сприхав е, крещи и обвинява всичко живо наред, издава противоречиви и нелогични заповеди, с което ни бави още повече по пътя, ту ни кара да спираме за почивка, в следващият моменти решава, че няма да почиваме повече и ни юрка да тичаме по баира. Държи се като луд. С Васко решаваме да тръгнем сами, качвала съм връх Ботев и познавам района, настигаме овчар със стадо овце, който ни посъветва да подсечем към заслона, за да не катерим всичките баири до него, но Христо ни видя, накара ни да се спрем. Като ни настигна , ни заля с порой от хули, обиди и истерични крясъци. Командата СТОЙ има силата на пистолетен изстрел. Ако някой не се подчини на тази команда, вечерта на масата, никой няма да може да се нахрани на спокойствие и на всички залъците ще присядат в гърлото, докато надълго и широко, до умопомрачение Христо води своите монолози, в които не допуска друго мнение , изопачава факти, заклеймява с лъжи с единствената цел да прикрие и оправдае неспособността си да преведе една подготвена, стабилна и задружна група при отлични метеорологични условия. Група, която първите шест дни бе доказала, че може да се движи в пакет, стегнато и да пристига винаги един час по-рано от предвиденото време.
На заслон Ботев пристигнах след младежката част от групата. След мен идва Васко, далеч по-късно пристига и Пол. Малко преди заслона, Христо ме настигна и ме заплаши, че ми дава жълт картон, защото съм била бавила групата. Когато се събрахме всички в заслона, въпреки че имаше и други хора, Христо започна свиреп скандал, в който брутално отстрани Пол от групата, а с мен и Васко продължи да се кара часове наред, искайки да ни свали, с което ние не се съгласявахме. На другата сутрин по негово решение, в 4 часа на челници ни изпрати сами с Васко да катерим върха. Имаше едно семейство, което стана с нас, защото искаха да посрещнат изрева на върха и които станаха свидетели вечерта на скандала, те пожелаха да се качат заедно с нас. Христо не разреши. След като те тръгнаха, ни изкара извън заслона и аз поех по познатата ми пътека, качвала съм върха, но Христо ме спря. Изкара ни на някаква пътека, като ни увери, че оттук било по-направо и с Васко тръгнахме по нея. Не след дълго пътеката се изгуби и трябваше да катерим направо към кулата на метеоролозите, чиито светлини бяха единствения ни ориентир. Челниците осветяваха определено петно пред краката ни и така видяхме, че навлизаме в терен от подвижни камъни, които бе много труден за преодоляване. При всяко стъпване, камъните тръгваха надолу, ронеха се и ни връщаха назад.Преди изгрева на слънцето качихме върха. Така единствени от групата успяхме да се насладим на изгрева. Отвратен от поведението на Христо, който умишлено ни забута в неправилната пътека, за да се забавим и да докаже, че не може да вървим и бавим групата, Васко се отказа и слезе до Казанлък със семейството, което посрещна изгрева на върха.Оставам с групата.
Ден 12: Мазалат-Шипка- Бузлуджа
Поредният ден, в който тичаме по пътеките, за да стигнем до следващата кръчма, в която да правим почивка от 2 часа, алкохолно зареждаща почивка. През това време Вяра и Петрана държат връзка с Христо по телефона, като го известяват, че при х Бузлуджа ще се присъединят към нас. Той се опитва да ги отклони, като ги заплашва, че ако са бавни и не могат да вървят с темпото на групата, ще ги свали отново. Вечерта Вяра и Петрана се присъединяват към групата.
Поредният ден, в който тичаме по пътеките, за да стигнем до следващата кръчма, в която да правим почивка от 2 часа, алкохолно зареждаща почивка. През това време Вяра и Петрана държат връзка с Христо по телефона, като го известяват, че при х Бузлуджа ще се присъединят към нас. Той се опитва да ги отклони, като ги заплашва, че ако са бавни и не могат да вървят с темпото на групата, ще ги свали отново. Вечерта Вяра и Петрана се присъединяват към групата.
Ден 13: Бузлуджа - гара Кръстец – ски база Грамадлива
Алина отказва да продължи с групата. Една от младите, много добре подготвени участнички. Не желае да носи морална отговорност и да бъде свидетел на това, което се случва. Христо и на нея е давал хапчета, но тя не ги е взимала, а ги е изхвърлила.
Сутринта на 13 ден отново сме строени, готови с раниците пред хижа Бузлуджа и сме държани на плаца като провинили се дезертьори, на които Христо се кара и назидава в продължение на 15 минути.
Вечерта пристигайки на хижа ски база Грамадлива решавам, че повече не искам да бъда участник в събитие, превърнало се в мъчение. Виждам как всеки участник от групата е смазан, объркан и търси решение как да продължи в собствените си мисли.
За мен Ком-Емине е духовно пътуване, подарък за юбилеят, който навърших тази година. Неговата подготовка ми отне много усилия, финанси и напускане на работата, защото не пожелаха да ме пуснат 22 дни отпуск в сезон. Всички 8 000 души, които са ми приятели и ме следят в сайта знаят какво имам предвид. Имах три алтернативи: да продължа с четиримата участници от младежката част в групата, което означава Христо постоянно да издевателства над мен, че съм по-бавна от тях, да гледам как им дава някакви хапчета, без да виждам блистера и да не зная какво точно приемат тези деца; да продължа с Вяра и Петрана, които плануват предвижване с транспорт на определени участъци, което не е моят начин да извървя Е3, или да се прибера у дома.
Избрах последното, донесох у дома и двете камъчета. Това, което взех от Ком и второто, което трябваше да хвърля в морето при Емине. Изминах 400 км и доброволно слязох от пътеката, защото бидейки духовно пътуване Ком-Емине , моралният дълг ме застави да остана вярна на себе си. Не го считам за провал. Какво определя успеха? И какво провала ? Нима достигането до крайната цел. Не! Взимането на правилно решение в точния момент. Силата да се откажа на една крачка от осъществената мечта, за да не бъда използвана като основание за други жертви и страдания. Винаги съм била човек с мнение и позиция. Ако написаното от мен помогне безумията на Христо Василев да спрат, защото ако продължи по този начин, рано или късно някой ще загине, то аз съм стигнала отвъд пътя на Изгрева, където свети пътят на Правдата.
Алина отказва да продължи с групата. Една от младите, много добре подготвени участнички. Не желае да носи морална отговорност и да бъде свидетел на това, което се случва. Христо и на нея е давал хапчета, но тя не ги е взимала, а ги е изхвърлила.
Сутринта на 13 ден отново сме строени, готови с раниците пред хижа Бузлуджа и сме държани на плаца като провинили се дезертьори, на които Христо се кара и назидава в продължение на 15 минути.
Вечерта пристигайки на хижа ски база Грамадлива решавам, че повече не искам да бъда участник в събитие, превърнало се в мъчение. Виждам как всеки участник от групата е смазан, объркан и търси решение как да продължи в собствените си мисли.
За мен Ком-Емине е духовно пътуване, подарък за юбилеят, който навърших тази година. Неговата подготовка ми отне много усилия, финанси и напускане на работата, защото не пожелаха да ме пуснат 22 дни отпуск в сезон. Всички 8 000 души, които са ми приятели и ме следят в сайта знаят какво имам предвид. Имах три алтернативи: да продължа с четиримата участници от младежката част в групата, което означава Христо постоянно да издевателства над мен, че съм по-бавна от тях, да гледам как им дава някакви хапчета, без да виждам блистера и да не зная какво точно приемат тези деца; да продължа с Вяра и Петрана, които плануват предвижване с транспорт на определени участъци, което не е моят начин да извървя Е3, или да се прибера у дома.
Избрах последното, донесох у дома и двете камъчета. Това, което взех от Ком и второто, което трябваше да хвърля в морето при Емине. Изминах 400 км и доброволно слязох от пътеката, защото бидейки духовно пътуване Ком-Емине , моралният дълг ме застави да остана вярна на себе си. Не го считам за провал. Какво определя успеха? И какво провала ? Нима достигането до крайната цел. Не! Взимането на правилно решение в точния момент. Силата да се откажа на една крачка от осъществената мечта, за да не бъда използвана като основание за други жертви и страдания. Винаги съм била човек с мнение и позиция. Ако написаното от мен помогне безумията на Христо Василев да спрат, защото ако продължи по този начин, рано или късно някой ще загине, то аз съм стигнала отвъд пътя на Изгрева, където свети пътят на Правдата.
Коментари
Публикуване на коментар